Полезно

Упражнявай мозъка си

Kолоездене

Публикувано на: 17 юни 2011 Видяна: 46 пъти

Няма значение за каква част от тялото говорим, защото почти всичко следва същата мантра: използвай го или го загуби! Ако не тренираш мускулите си, те ще се превърнат в картофено пюре. Ако не упражняваш сърцето си, артериите ти ще се запушат повече от канала в банята на Чобака (герой с гъста козина от американския филм „Междузвездни войни” – Бел, прев.). Дори уролозите дават на мъжете същия съвет, когато се касае за еректилна потентност: ако искате да продължите да пишете, тогава си подострете молива. С мозъка не е по-различно; фактически, трябва да упражняваш мозъка си не по-малко редовно от останалите физически упражнения. Поддържането на твоя мозък емоционално и ментално активен помага за предотвратяване загуба на памет.

Първото нещо, което трябва да направиш, е да избягваш да живееш на автопилот – сиреч да правиш едни и същи рутинни неща ден след ден. Ако можеш да откриеш начина за умствени упражнения, ти наистина ще избегнеш закърняване на мозъка. Класическият начин за постигане на това е да учиш нещо ново – независимо дали това е е изучаване на испански език, свирене с хармоника на мелодии салса или ремонт на автомобилен двигател. Идеята е да използваш части от мозъка си, които обикновено не употребяваш. Както и мускулите, твоят мозък нараства, когато работи извън рутинната си сфера.

Друг начин за тренировка на мозъка е чрез така нареченото от изследователите тестване на ръба на възможностите ти.  Чрез един широкомащабен проект са осъществени измервания, за да се установи дали тестването на твоя праг е било в състояние да обърне тенденцията и да предизвика нов растеж на неврони и дендрити (късните разклонени израстъци на невроните, които улавят информация от невротрансмитерите). Компютрите в този проект били програмирани така, че отделен компютър по същество установявал математическите способности на даден субект, след което програмирал тест по своя предмет, съответстващ на способностите на това лице. След като компютърът достигал границата на способностите на всеки субект – тествайки ги на техния праг – изследователите били в състояние да наблюдават растеж на неврони и дендрити (преценено чрез компютърни сканирания на човешкия мозък). Но най-добрата част от този експеримент е това, че не е било необходимо хората да дават верни отговори, за да постигнат споменатите ползи. Просто тестване малко над собствените възможности (80% верни и 20% грешни отговори) било достатъчно на хората, за да предизвика нов растеж на клетки в мозъка им. Така е и за теб, ако предположим, че винаги решаваш кръстословицата в сряда, за мозъка ти ще е добре да продължиш да се мъчиш над неделната кръстословица (ако това занимание не е толкова досадно, че да не ти е приятно да го правиш). Както атлетът става по-бърз и по-силен с тренировки, така и ти можеш да тренираш мозъка си, за да стане по-находчив и по-свеж.

Допълнителен елемент, разбира се, е образованието. Колкото повече знаеш, толкова повече разширяваш своя мозъчен капацитет за познание. Едно изследване на монахини в манастири е страхотен пример. Изследователите анализирали структурата на изреченията в есета, които монахините написали преди постъпване в метоха, след което разгледали тяхната познавателна функция след около 65 години. Тези, които използвали най-сложна структура на изречението при влизане в метоха, притежавали и най-добра познавателна структура като по-възрастни. (Ето още един важен резултат: тези, които били най-оптимистично настроени при постъпването в метоха, също притежавали по-добра познавателна функция.)